Колко добре платени са държавните служители във Варна
През последните години средните заплати в частния и публичния бранш се сближават от ден на ден, a при започване на 2022 година тези в частния за малко бяха по-високи. Въпреки това обаче в общия случай държавната работа заплаща (поне малко) по-добре от частната.
Това обаче не е безусловно правилно във всички райони, като в най-силно развитите локални стопански системи частният бранш обичайно обезпечава по-високи доходи на работещите, пише ИПИ.
През 2021 година най-високите междинни брутни месечни заплати в публичния бранш са в енергийните центрове Козлодуй (2951 лева./месец) и Раднево (2277 лева./месец), както и в Аксаково (2159 лева./месец) и столицата, където е съсредоточена по-голямата част от държавната администрация (2009 лева./месец).
В останалите общини заплатите в публичния бранш са под 2 хиляди лв. месечно, като релативно високи са те в регионалните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Смолян, Русе, както и в някои общини с по-особен стопански профил, като Гълъбово и Асеновград.
Средната заплата на държавен чиновник в Русе е над 1600 лв..
Прави усещане също, че при " държавните “ заплати се следят релативно по-малки разлики сред обособените елементи на страната, като с под хиляда лв. месечно са били едвам 11 общини, а най-ниското възнаграждение е било в Грамада (823 лева./месец).
Причина за това е централизираното установяване на нивото на възнагражденията в забележителна част от обществената сфера, което в общия случай не регистрира районните разлики в икономическото развиване и положението на пазара на труда.
Очаквано при заплатите в частния бранш има по-чувствително разслоение. Лидер тук е Пирдоп (2391 лева./месец), следван от столицата (2176 лева./месец), Девня (2070 лева./месец), Гълъбово (2000 лева./месец) и Панагюрище (1937 лева./месец), а в топ 10 влизат и други водещи индустриални общини като Божурище и Летница.
Важно е да отбележим обаче, че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, а те най-вероятно биха били измежду водачите. Формират се ясно забележими клъстери с високи заплати около София, Пловдив, Габрово, Варна. С под хиляда лв. приблизително брутно месечно обаче са цели 150 общини, а в Якоруда и Сърница частният бранш заплаща на наетите приблизително под 600 лева[1].
В съвсем всички общини – 227 от общо 252, за които има налични данни – общественият бранш дава по-високи хонорари, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния бранш е едвам 40% от тази от публичния, където са регистрирани заетите в държавната атомна електроцентрала.
В осем други общини заплатите в частния бранш са под 50% от тези в публичния, като с изключение на другия енергиен център Раднево останалите са измежду по-слабо стопански развиване общини. Интересен е прочее паралелът сред Раднево и прилежащата община Гълъбово, където частният бранш, въпреки и с 2% съумява да надвиши публичния – разликата се дължи на обстоятелството, че в този случай огромните енергийни компании са частни.
Там, където частният бранш води с доста в общия случай местната икономика е движена от мощно развита преработваща индустрия или минно дело – Пирдоп (154%), Панагюрище (145%), Летница (143%).
Благодарение на бързия и резистентен растеж на заплатите в ИКТ в София частният бранш също надвива (108%), само че в останалите регионални центрове салдото е в интерес на публичния. В интервала 2018-2021 година в съвсем цялата страна публичният бранш усилва своята преднина, като доближаване или увеличение на преднината на частния бранш се следи в едвам 31 общини. Сред водачите тук са общините с новооткрити мини Брезник (-47 пр.п. в границите на 4 години) и Крумовград (-13 пр.п.), индустриалните центрове Каолиново, Куклен и Родопи.
Увеличаващото се превъзходство на обществения бранш при заплатите в по-голямата част от страната има някои практични последици за локалните стопански системи. Най-важната е, че съвсем на всички места в общия случай работата за страната (било то в учебно заведение, в общината или пък в полицията) е по-привлекателна от тази в частния бранш, което непосредствено спъва неговото развиване и новите вложения.
Разбира се, по-високите доходи в публичните структури зависят директно от решенията на държавното управление и опциите на държавния бюджет и надлежно в годините с по-умерени покачвания частният бранш може да получи късмет да стопи най-малко част от разликата, предават от dunavmost.com.
[1] Причината, заради която тази сума е под минималната за страната заплата е в метода, който Национален статистически институт употребява за пресмятане на средните заплати и преизчисляването към цялостна претовареност.
Това обаче не е безусловно правилно във всички райони, като в най-силно развитите локални стопански системи частният бранш обичайно обезпечава по-високи доходи на работещите, пише ИПИ.
През 2021 година най-високите междинни брутни месечни заплати в публичния бранш са в енергийните центрове Козлодуй (2951 лева./месец) и Раднево (2277 лева./месец), както и в Аксаково (2159 лева./месец) и столицата, където е съсредоточена по-голямата част от държавната администрация (2009 лева./месец).
В останалите общини заплатите в публичния бранш са под 2 хиляди лв. месечно, като релативно високи са те в регионалните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Смолян, Русе, както и в някои общини с по-особен стопански профил, като Гълъбово и Асеновград.
Средната заплата на държавен чиновник в Русе е над 1600 лв..
Прави усещане също, че при " държавните “ заплати се следят релативно по-малки разлики сред обособените елементи на страната, като с под хиляда лв. месечно са били едвам 11 общини, а най-ниското възнаграждение е било в Грамада (823 лева./месец).
Причина за това е централизираното установяване на нивото на възнагражденията в забележителна част от обществената сфера, което в общия случай не регистрира районните разлики в икономическото развиване и положението на пазара на труда.
Очаквано при заплатите в частния бранш има по-чувствително разслоение. Лидер тук е Пирдоп (2391 лева./месец), следван от столицата (2176 лева./месец), Девня (2070 лева./месец), Гълъбово (2000 лева./месец) и Панагюрище (1937 лева./месец), а в топ 10 влизат и други водещи индустриални общини като Божурище и Летница.
Важно е да отбележим обаче, че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, а те най-вероятно биха били измежду водачите. Формират се ясно забележими клъстери с високи заплати около София, Пловдив, Габрово, Варна. С под хиляда лв. приблизително брутно месечно обаче са цели 150 общини, а в Якоруда и Сърница частният бранш заплаща на наетите приблизително под 600 лева[1].
В съвсем всички общини – 227 от общо 252, за които има налични данни – общественият бранш дава по-високи хонорари, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния бранш е едвам 40% от тази от публичния, където са регистрирани заетите в държавната атомна електроцентрала.
В осем други общини заплатите в частния бранш са под 50% от тези в публичния, като с изключение на другия енергиен център Раднево останалите са измежду по-слабо стопански развиване общини. Интересен е прочее паралелът сред Раднево и прилежащата община Гълъбово, където частният бранш, въпреки и с 2% съумява да надвиши публичния – разликата се дължи на обстоятелството, че в този случай огромните енергийни компании са частни.
Там, където частният бранш води с доста в общия случай местната икономика е движена от мощно развита преработваща индустрия или минно дело – Пирдоп (154%), Панагюрище (145%), Летница (143%).
Благодарение на бързия и резистентен растеж на заплатите в ИКТ в София частният бранш също надвива (108%), само че в останалите регионални центрове салдото е в интерес на публичния. В интервала 2018-2021 година в съвсем цялата страна публичният бранш усилва своята преднина, като доближаване или увеличение на преднината на частния бранш се следи в едвам 31 общини. Сред водачите тук са общините с новооткрити мини Брезник (-47 пр.п. в границите на 4 години) и Крумовград (-13 пр.п.), индустриалните центрове Каолиново, Куклен и Родопи.
Увеличаващото се превъзходство на обществения бранш при заплатите в по-голямата част от страната има някои практични последици за локалните стопански системи. Най-важната е, че съвсем на всички места в общия случай работата за страната (било то в учебно заведение, в общината или пък в полицията) е по-привлекателна от тази в частния бранш, което непосредствено спъва неговото развиване и новите вложения.
Разбира се, по-високите доходи в публичните структури зависят директно от решенията на държавното управление и опциите на държавния бюджет и надлежно в годините с по-умерени покачвания частният бранш може да получи късмет да стопи най-малко част от разликата, предават от dunavmost.com.
[1] Причината, заради която тази сума е под минималната за страната заплата е в метода, който Национален статистически институт употребява за пресмятане на средните заплати и преизчисляването към цялостна претовареност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ